— Да, аз съм съпругата му. Онази дебела, глупава кокошка. Нали така, скъпи?
— изчурулика Естер с меден глас, след което внимателно отстрани ръката на Андрей от кръста си. Стоеше пред огледалото и нервно оправяше воала. Бялата рокля, която беше търсила половин година, ѝ изглеждаше чужда и прекалена. Нищо не се беше развило така, както си беше представяла от дете.
— Да тръгваме ли? — влезе Андрей с широка усмивка. — Всички вече ни чакат.
Естер кимна, но отвътре я стисна ледено напрежение. Свекърва ѝ, Каталин, от сутринта обикаляше с обидено изражение и шепнеше на роднините. Естер усещаше ясно: днес няма да е само сватба, а изпитание. В ресторанта чаши за шампанско звънтяха, звучеше музика, а шумен смях изпълваше залата.
— Честито, Андрей! — потупа го по гърба чичо Петър. — Сега да видим какво можеш!
— Точно така, момчето ми — добави Каталин с язвителен тон, отпивайки виното си. — Дръж се… особено когато свършат парите от зестрата.
Въздухът натежа. Чашата в ръката на Естер застина.
— Мамо, стига — каза напрегнато Андрей.
— Какво пък казах? — разпери ръце тя. — Самата истина. Не е модел, не е бизнесдама… просто обикновена офис служителка. Макар че…
може би поне да може да готви? Неловко мърморене премина през масите. Лицето на Естер пламна.
— Каталин, това е нашият ден — каза тихо тя. — Нека се опитаме…
— Какво да се опитаме? — прекъсна я жената. — Само питам! Щом си я избрал… макар че там е и Ана, дъщерята на приятелката ми… Андрей хвана ръката на майка си, но тя я дръпна.
— Ох, Андрей, не крещя! — засмя се прекалено силно тя. — Но да си кажем истината — можеше да избереш по-добра. Естер преглътна и наведе глава.
— Не му обръщай внимание — прошепна приятелка ѝ.
Но тогава и Нора, сестрата на Андрей, се обади:
— Роклята ти много ми харесва, Естер! Прекрасно прикрива малките ти недостатъци. Последва приглушен смях. Естер бавно стана.
— Благодаря за комплиментите — каза спокойно. — Излизам за малко.
В тоалетната се погледна в огледалото и пое дълбоко въздух.
„Добре. Първата битка е загубена. Но войната тепърва започва.“
Отвън чу шепот.
— Е, Каталин, върви ли планът? — попита непозната жена.
— Всичко е по план — отвърна доволно свекървата. — До една година ще се разделят. А апартаментът ще е на Андрей.
Естер застина.
— А ако не стане?
— Ще стане. Тя е просто една наивна глупачка.
Тих смях. Стъпки. После тишина.
Естер отвори ръката си — по дланта ѝ имаше следи от нокти.
„Не. Достатъчно.“
Изправи се и се върна в залата.
Три месеца по-късно Естер вече беше свикнала с подмятанията на Каталин, но това, което се случи тогава, надмина всичко.
Телефонът ѝ звънна. Банково известие:
„Транзакция: 49 870 форинта. Бутик Elegance. Остатък: 3 120 форинта.“
Замръзна. Това беше нейната карта. Парите ѝ.
— Андрей! — извика тя. — Ти ли взе картата ми?
— Не — отвърна той, без да вдига очи. — Може би ти си я ползвала…
— Не съм харчила 50 хиляди!
Обади се в банката.
— Плащането е потвърдено с ПИН код.
ПИН кодът го знаеше само…
— Нора — прошепна тя.
Оказа се, че Нора е използвала картата ѝ и си е купила палто.
— Не прави драма — каза тя по телефона. — Ще върна парите.
— Без мое разрешение?
— Ей, съпругът ти печели добре. Аз сама гледам дете.
— Това не ти дава право да взимаш моите пари.
— Колко си дребнава — изсмя се тя. — Андрей не е ли казвал, че си трудна?
Линията прекъсна.
Андрей влезе ядосан.
— Какво си направила? Сестра ми плаче!
— Тя взе парите ми!
— Семейство сме! Помагаме си!
— Без разрешение?
— Стига си броила парите!
Естер отстъпи.
— Това е моят апартамент.
— В брака няма мое и твое! — изкрещя той и излезе.
Естер седна. Сълзите ѝ падаха, но гневът беше по-силен. Отвори снимка в телефона — Нора с новото палто, прегърнала Каталин. Подпис: „Благодаря на братчето!“
Разбра всичко.
И се обади в банката:
— Искам да блокирам картата си и да оспоря транзакцията като измама.
Навън вече се беше стъмнило.
И Естер знаеше, че истинската битка едва сега започва.