— Линда, не разбирам… какво е това изражение на лицето ти? — Гостите вече отдавна си бяха тръгнали, а домакинята, уморена, но доволна, прибираше последните чинии в съдомиялната машина, когато съпругът ѝ изведнъж реши да започне поредната сцена. И това през последните месеци не беше за първи път. Сякаш Сергей беше станал друг човек: постоянно търсеше конфликт, заяждаше се за дреболии и винаги успяваше да обърне ситуацията така, че Линда да се чувства виновна.
А накрая именно тя трябваше да направи първата крачка към помирение и да се извини. Но днес нямаше намерение да го приема.
— И какво точно не ти харесва в изражението ми, Сережа? — попита спокойно Линда.
— Просто съм уморена след празника. Ако мислиш, че трябва да се усмихвам денонощно, значи в две години брак си гледал навсякъде, но не и мен.
— Това няма значение, все едно има какво да се гледа! — подхвърли той пренебрежително. Линда игнорира заяждането, но следващите му думи чу ясно:
— Видях колко се зарадва на подаръците на другите. Но моят очевидно не ти е харесал. Затова исках да разбера какво не е наред. Избрах го аз, постарах се, исках да е хубав — а ти направи физиономия, сякаш съм ти подарил боклук. Линда бавно издиша.
— Не знам колко си се постарал, но за две години брак можеше да запомниш едно просто нещо: не понасям миризмата на цитруси. Това е единственият аромат, който физически не понасям. Всичко, което получа с такъв аромат, давам на майка ми или сестра ми. А този комплект за боядисване на коса щеше да е много по-полезен за сестра ми — тя е на петнадесет и за половин година се е боядисвала три пъти. Аз, между другото, никога не съм боядисвала косата си.
Screenshot
Можеше да го забележиш.
— Значи директно ми казваш, че подаръците ми са боклук?
— Не намеквам, Сережа. Казвам го директно: да. Трябваше само да отвориш списъка ми с желания. Той е в профила ми от два месеца. А ти дори ме следваш.
— Нямам време да чета твоите списъци! Имам и други неща за вършене!
И изобщо, важен е жестът, не подаръкът! Ако ти донеса клечка от улицата, пак трябва да се радваш! Линда тежко въздъхна. Тази вечер направи нещо неочаквано: върна скъпата игрова конзола, която беше планирала да му подари за рождения ден. Сергей напълно беше забравил, че тази „игра“ се играе от двама. Щом важен е само жестът, значи ще получи евтин душ гел за рождения си ден. А ако мирише странно? Важен е „намерението“. Само че Сергей изобщо не оцени този „жест“ и направи огромен скандал.
— Толкова ли беше трудно да избереш нещо нормално?!
— Бях заета! Сбърках! Случва се на всеки! А ти ще ми го натякваш?!
— Не ми крещи — каза Линда с отвращение.
— След такъв подарък трябва да си благодарна, че още не съм те напуснал! — избухна той.
— Искаш развод? — попита тя веднага.
— Да! Стига ми! Ти ме изтощи с постоянното си недоволство!
— Прекрасно. Тогава утре подавам молба за развод.
Той застина.
— Така просто?
— Какво му е сложното? Подписваме и готово.
Никакви деца, никакво общо имущество. След месец сме разведени.
— Толкова малко ли означава за теб бракът ни?! — извика той.
— Майка ми беше права… ти не издържа теста.
— Какъв тест? Какво общо има майка ти?
— Всичко! Тя каза, че не ме обичаш истински!
Ако ме обичаше, щеше да се опиташ да изясниш нещата, да говориш, да предложиш консултация… Но ти избра развода веднага! Линда го погледна няколко секунди и спокойно каза:
— Знаеш ли какво? Не само че предлагам развод.
Утре подавам документите сама.
Със или без теб вече няма значение.
Тя се премести при майка си, за първи път убедена, че тя е била права. Седмица по-късно Сергей се появи на вратата на майка ѝ, заедно със собствената си майка, за да направят скандал. Но Ирина, майката на Линда, спокойно ги прекъсна:
— Тук вече няма семейство. И официално също няма да има.
След развода, на чаша чай, Линда разбра нещо важно:
— Един мъж не става случайно „мамин син“… но една жена не трябва да губи живота си заради това.
И за първи път тя се усмихна истински — с облекчение.