— „Събирай си багажа и изчезвай оттук!“ — изкрещя свекървата, нахлувайки към нея, решена да изхвърли Лила от собствения ѝ апартамент.
Лила стискаше по-силно торбата с покупки и се качваше към петия етаж.
Навън падаше ситен септемврийски дъжд, леките капки барабаняха по стъклата на стълбището, но тя усещаше странно спокойствие.
След месеците след развода най-сетне беше намерила тишина.
Нямаше нужда да се оправдава за разходите си пред никого, никой не критикуваше храната ѝ и вече не търпеше упреци за „разхвърляност“, която всъщност никога не беше реална.
Апартаментът беше подарен от родителите ѝ преди брака. Баща ѝ и майка ѝ бяха вложили всичките си спестявания, за да започне дъщеря им живота си със стабилна основа.
Имотът беше изцяло на името на Лила, защото тогава дори не се предполагаше, че някога ще се омъжи. Две години по-късно, случайно, тя срещна Марк на работа.
От обикновени срещи се родиха връзка, а после и брак.
Живяха четири години като съпруг и съпруга. Но Марк се оказа труден човек. Предпочиташе да прекарва вечерите си с приятели и чашка алкохол, вместо да работи.
Постоянно се оплакваше, че няма пари, но правеше малко, за да промени това.
Работеше като металург в завод, но често пропускаше смени. Лила, инженер-конструктор в институт, печелеше значително повече, което постоянно нараняваше гордостта на Марк.
— Какъв мъж е този, чиято жена печели повече от него? — мърмореше той, особено сутрин след тежка вечер.
— Аз не те издържам — спокойно отговаряше Лила. — Просто работя редовно, за разлика от теб.
— Моята работа е истински физически труд! Не като твоя, дето местиш хартии по цял ден! — отвръщаше Марк.
Бракът в крайна сметка приключи в съда. Почти нямаше общо имущество, но той все пак се опита да поиска половината от апартамента. Документите обаче бяха ясни: имотът принадлежеше на Лила още преди брака. Съдът отхвърли искането му. Марк се върна да живее при майка си на село, Ержебет.
Там той разказваше съвсем различна история. Твърдеше, че можел да вземе половината апартамент, но великодушно се отказал от жалост към бившата си жена. Ержебет вярваше на всяка негова дума.
Слушайки го, тя се убеди, че Лила е неблагодарна и манипулативна жена, която е използвала сина ѝ.
Един следобед, докато вареше сладко от късни ябълки, тя започна да крои план. Реши да отиде в града и да „реши въпроса“ лично. Ако Марк е твърде слаб да се защити, тя щеше да го направи вместо него.
Лила търсеше ключовете в чантата си, когато чу стъпки по стълбището. Вдигна поглед и видя възрастна жена с износено палто и уморени обувки. Лицето ѝ ѝ беше познато, но я разпозна едва след няколко секунди.
— С какво мога да ви помогна? — попита учтиво.
— Да, ти — отвърна жената рязко. — Събирай си багажа и напускай! Този апартамент е на сина ми, не твой!
Ключовете паднаха от ръцете на Лила с метален звън. За няколко секунди остана без думи. За какво говореше тази жена?
— Коя сте вие? — попита тя, навеждайки се да вземе ключовете.
— Аз съм ти свекърва, Ержебет! Майката на Марк! — заяви гордо. — Не съм дошла да споря, а да си върна имота на сина си.
Лицето на Лила пламна от гняв. Самоувереността на бившата ѝ свекърва я сковава за миг. Ержебет се възползва и влезе в апартамента.
— Е, добре… поне си го поддържала — отбеляза тя, оглеждайки подредените обувки. — Синът ми казваше, че не си много подредена, но чак пък толкова…
Лила я последва и затвори вратата.
— Ержебет, това е моят апартамент. Моля ви да излезете.
— Твоят апартамент? — изсмя се жената. — Марк ти го остави от доброта. Иначе половината е негов! И ти дори не си му благодарна. Ержебет влезе в хола, докосна облегалката на дивана и отвори шкаф.
— Не е кой знае какъв лукс, но ще стане, когато синът ми се ожени отново — заключи тя.
Лила я последва, невярваща.
— Вие наистина ли мислите, че Марк има права върху този апартамент?
— Живели сте тук четири години! — отвърна Ержебет. — Всичко придобито по време на брака е общо.
— Аз го купих преди брака. С парите на родителите ми! — гласът на Лила трепереше от гняв.
— Хайде де. Сигурно си нагласила документите — махна с ръка тя. — Или синът ми е записал всичко на твое име, защото ти е вярвал.
Отвори хладилника и надникна вътре.
— Виждам, че не гладуваш. А синът ми стои без работа. Това нормално ли е?
Лила се приближи и я дръпна рязко от хладилника.
— Стига вече. Ако не напуснете веднага, ще се наложи да повикам полиция!
— О, колко ме е страх — изсмя се иронично Ержебет.