— Изчезвай от къщата ми! Живеем тук безплатно вече три години! — извика тъщата, когато я помолих да се изнесе.
Двуетажната еднофамилна къща с обособен таван премина в собственост на Естер, след като тя загуби и двамата си родители в рамките на половин година. Първо баща ѝ почина, малко по-късно и майка ѝ — сякаш скръбта беше изцедила всичките ѝ сили. Наследствените дела се уредиха едва половин година след втория погреб.
Щедрият имот с овощни дървета, зеленчукова градина и малка баня в края на двора вече беше изцяло на името на Естер. Тя работеше като проектен мениджър в малка строителна фирма и до тогава наемаше апартамент в покрайнините на града. Когато собствеността окончателно беше уредена, започна сериозно да обмисля преместване.
Беше уморена от трафика, шума, сивото бетонно море. Мисълта за собствена градина и спокойствие я изпълваше с удовлетворение. Освен това работното ѝ място беше на половин час с автобус. По това време тя беше заедно с Габор вече осем месеца. Той работеше като инженер във фабрика и наемаше стая в общежитие.
Връзката им беше спокойна: нямаше бурни страсти, но се уважаваха и се чувстваха сигурни. Когато Естер предложи да се оженят и да се нанесат в къщата, Габор се съгласи без колебание.
— Свеж въздух, собствена градина, може би дори малко земеделие… звучи страхотно — възкликна той, разглеждайки снимките на имота. — Доста ми стига живота в блоковете.
Сватбата беше в тесен кръг, само с най-близкото семейство. Майката на Габор, Мария, дойде от близък квартал, където живееше сама. Тя беше жизнена, директна и още при първата среща зададе на снаха си множество въпроси за дома, преди внимателно да инспектира новия дом на младото семейство.
— Здрава сграда, стабилни основи — установи тя след проверката. — Но ще трябва малко поддръжка. Има доста работа.
Естер не възрази. Знаеше, че къщата е пренебрегвана през последните години заради болестта на родителите ѝ. Основните неща обаче работеха: отопление, водопровод и покривът бяха изправни.
Средата на септември се нанесоха. Естер взе седмица отпуск, за да организира всичко, а Габор помагаше вечер след работа. Кутиите бяха навсякъде, местеха мебели, чистеха прозорците. Постепенно къщата започна да се усеща като дом.
Две седмици по-късно Габор се прибра необичайно мълчалив една вечер. Седна на кухненската маса, дълго гледаше пръстите си и накрая каза:
— Мама се обади. Започват ремонта на покрива. Иска да се нанесе тук за няколко седмици, докато траят строителните работи.
Естер се изненада.
— Но къщата ѝ е голяма. Не може ли да остане в друга стая?
— Казва, че всичко е пълно с прах и шум. От сутрин до вечер се чука и бори, няма как да се отпочине — обясни Габор. — Наистина ще е само две-три седмици. За сметка на това ще помага и ще проверява какво още е нужно.
Естер се поколеба. Отказът на тъщата само няколко седмици след сватбата би бил лош старт. Освен това опитната ръка в градината може да се окаже полезна.
— Добре — въздъхна тя накрая. — Но ще уточним, че е временно.
Мария се появи още на следващия ден. Донесе два огромни куфара, три чанти с храна и кутия с разсад.
— Ето, пристигнах! — обяви енергично и влезе. — Габор, моля те, отнеси куфарите ми в голямата стая горе. Там е по-светло.
Естер се поколеба. Най-голямата стая на горния етаж беше предназначена за спалня, но все още не беше обзаведена.
— Мария, може би стаята на първия етаж ще е по-удобна? Там е и по-топло — опита се внимателно тя.
— О, скъпа, аз съм свикнала на големи помещения. Ще си донеса и телевизора, вечер ще гледам сериалите си там, никой няма да се притеснява — отвърна тя и се качи нагоре.
Габор понесе куфарите без думи. Естер стоеше на входа и усещаше странно притеснение в стомаха.
Първите дни всичко изглеждаше спокойно. Мария ставаше рано, приготвяше закуска и подреждаше двора. Когато Естер се прибираше от работа, намираше чистота и готова храна. Удобно беше — но вътре в нея се усещаше необяснимо безпокойство.
Тъщата започна да внася още вещи. Първо лампа, после удобен фотьойл, после малък скрин. Една вечер, докато Габор помагаше горе да пренареди шкафа, Естер не можа да мълчи:
— Защо ѝ трябват толкова мебели? Мария е тук само временно.
— Нека се чувства удобно — отговори Габор накратко и се върна горе.
Естер мълча. Не искаше да изглежда дребнава, особено след като тъщата наистина вършеше много в къщата.
Мина месец. За ремонта на покрива вече нямаше дума. Мария обаче започна с ентусиазъм да променя двора. Направи цветни лехи пред верандата, с помощта на познати осигури дванадесет кокошки и от стари дъски построи импровизирана кошара в ъгъла на двора.
— Мария, ние не говорихме за птицевъдство — отбеляза внимателно Естер.
— Скъпа, това е част от домакинството! Пресни яйца, собствени кокошки. И за мен е полезна дейност — махна с ръка жената.
Когато Естер повдигна въпроса с мъжа си, Габор отговори уклончиво:
— Майка ми иска само добро. Тя работи за нас, за да се развие двора, и няма нищо лошо в това той да процъфтява.