Мери, на 96 години, живееше в старата си, но уютна къща в покрайнините на града, изпълнена с топлина и спомени.
Нейният съсед беше Арнолд, бездомен мъж, който обикновено прекарваше дните си, седнал на пейка в парка, наблюдавайки минувачите и наслаждавайки се на слънчевите дни.
Мери винаги го поздравяваше с усмивка, а в очите ѝ блестеше доброта.
Понякога му носеше топъл обяд или дрехи, опитвайки се да направи дните му малко по-светли и по-комфортни.
Тя разбираше важността на грижата за другите, особено за тези в трудни ситуации.