По време на обикновена разходка из тиха и почти недокосната провинция, запаленият фен на технологиите Сергей решил спонтанно да пусне дрона си.
Денят бил ясен, въздухът — свеж, а слънчевите лъчи се отразявали в ленивата река, която се виѐла между гъстите дървета. Идеята му била проста — да заснеме живописната гледка към гората и водата от високо, както го беше правил много пъти преди.
Той с удоволствие наблюдавал плавния полет на дрона, докато внимателно го управлявал чрез екрана на дистанционното. Камерата се плъзгала над върховете на дърветата, разкривайки зелено море от листа и сенки. Всичко изглеждало спокойно и дори малко монотонно, когато внезапно нещо необичайно привлякло вниманието му. На екрана се появил странен обект, който рязко контрастирал с естествения пейзаж.
Дълбоко в гората, на място, където хората рядко стъпват и пътеките отдавна са изчезнали, камерата на дрона заснела нещо, което не би трябвало да е там.
Любопитството на Сергей надделяло над първоначалното му колебание. Той вдигнал дрона по-високо, коригирал посоката и започнал бавно да се приближава към загадъчната точка.
Скоро кадрите станали по-ясни. Пред очите му се открила малка поляна, сякаш изрязана сред гъстата гора. Дърветата я обграждали плътно от всички страни, като естествена стена, която скривала случващото се вътре. В самия център на поляната стояла стара, изоставена колиба.
Покривът ѝ бил частично пропаднал, стените — потъмнели от времето, а около нея се виждали следи от отдавна избуяла растителност. Всичко подсказвало, че мястото не е било посещавано от години, може би дори от десетилетия.
И все пак нещо не се връзвало. Около колибата се забелязвало движение — неясно, трудно различимо, но достатъчно, за да накара сърцето на Сергей да бие по-бързо.
Той спрял дрона на място и се вгледал напрегнато в екрана, опитвайки се да разбере какво точно вижда. В този момент обикновената разходка и безобидният полет на дрона се превърнали в начало на нещо много по-неочаквано и загадъчно.