След семейното събиране стоях в коридора на първия етаж и проверявах банковата си сметка, далеч от тежката миризма на барбекю сос и евтина бира, която се носеше от кухнята.
Банковото приложение зареждаше мъчително бавно.
Малката въртяща се иконка на екрана изглеждаше почти жестока в напрегнатата тишина.
За миг бях убедена, че съм отворила грешната сметка.
После се появиха преводите.
Пет отделни транзакции. Всички бяха извършени същия следобед, докато помагах на майка си в двора да приберем градинските столове.
2 000 долара. 3 500 долара. 1 200 долара. 4 000 долара. 850 долара.
Всеки цент, който бях спестявала за първоначалната вноска за малкия си апартамент в Бойзи, беше изчезнал.
Пръстите ми се вцепениха около телефона.
В другия край на всекидневната зет ми Травис Келър небрежно се беше облегнал на камината.
На корема му стоеше хартиена чиния, докато шумно се смееше с сестра ми Амбър и братовчед ми Дерек.
Чантата ми лежеше полуотворена върху ниската масичка точно до него.
Пресякох стаята, като насила накарах коленете си да не поддадат.
— Кой е пипал телефона ми? Настъпи мигновена тишина. Амбър раздразнено завъртя очи.
— Меган, моля те, не започвай пак.
Подадох ѝ телефона си.
— Сметката ми е изпразнена.
Травис дори не си направи труда да изглежда изненадан. Той презрително изсумтя и избърса с палец барбекю соса от устните си.
— Ние имахме по-голяма нужда от тези пари, отколкото ти.
Тези думи ме удариха по-силно от самата кражба.
Майка ми Карол стана от дивана.
— Скъпа, не можем ли спокойно да поговорим?
— Спокойно? — прошепнах. — Някой ми е откраднал почти дванадесет хиляди долара.
Амбър скръсти ръце.
— Ти нямаш деца. Нямаш представа под какво напрежение сме.
— И това ви дава право да ме ограбите?
Травис избухна в смях.
— Ограбим? Семейството си помага.
— Използвали сте телефона ми!
— Оставила си го отключен на масата — сви рамене той. — Това си е направо покана.
Няколко роднини нервно се изкикотиха.
Но не всички.
Чичо Реймънд мълчаливо гледаше към пода, а по-малката ми братовчедка Луси пребледня от ужас. Въпреки това никой не каза нищо.
Треперейки, бръкнах в чантата си и произнесох само една фраза:
— Тогава сигурно няма да имате нищо против това, което предстои.
Травис се ухили подигравателно.
— И какво ще направиш? Ще извикаш полицията срещу собственото си семейство? Амбър се усмихна така, сякаш вече беше спечелила спора.
— За това така или иначе ти липсва смелост.
Докато смехът им още отекваше из всекидневната, силен трясък разтърси цялата къща.
Входната врата се отвори с трясък. Първо влязоха двама униформени полицаи. Точно зад тях вървеше жена с тъмносиньо сако, а служебната ѝ значка беше закачена на колана.
— Меган Прайс? — попита тя. Вдигнах ръка. Жената кимна кратко.
— Детектив Лора Бенет. Отдел „Финансови измами“. Банката ви ни уведоми, след като подадохте спешния сигнал.
Усмивката на Травис изчезна мигновено.
Амбър пребледня като платно.
— Какъв спешен сигнал? — прошепна тя.
Погледнах я и посочих отворената си чанта.
— Този, който изпратих още преди изобщо да вляза в тази стая.