Когато лъвът попадна в смъртна опасност, мъжът смело го издърпа от пропастта. Това, което последва, беше мъчително — всяка секунда се проточваше като цяла вечност. Сам най-накрая успя да поеме въздух, усещайки как свежият въздух изпълва дробовете му като освобождение след дълъг кошмар. Той се опита да успокои накъсаното си дишане, знаейки, че поддаването на паника само би влошило ситуацията.
Ръцете му леко трепереха, а болките в мускулите напомняха за усилията, които току-що бе положил, за да измъкне животното от смъртната бездна.
Въпреки страха, който го обзе, Сам почувства странна и неочаквана връзка със съществото, което току-що беше спасил.
Сърцето му биеше лудо, почти му пулсираше в ушите, но той знаеше, че всеки момент е от значение.
Най-малкото погрешно движение можеше да хвърли лъва — или самия него — обратно в опасност.
Той огледа внимателно околността: хлъзгавите скали, крехките клони и нестабилната земя правеха всяка стъпка рискова.
Сам знаеше, че следващото му движение ще бъде решаващо — то можеше да спаси живот… или да предизвика катастрофа, от която може би никога няма да се възстановят.